ЗАТЍКВАМ СЕ, -аш се, несв.; затѝкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Неодобр. Отивам, запилявам се, заживявам някъде, обикн. на отдалечено място, където не съм желан или не желая да отида; натиквам се, набутвам се. Непрекъснато вървят таврийци, мизерия до бога. Всички стоим под страха да не ни сполети същото. Това може би ще ни принуди да се затикаме в тъмните села... Утро, 2016, бр. 7749, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)